Не отминавай никое "обичам те" 
прошепнато от глас, с очи, с мълчание. 
То идва от пустинни разстояния 
и от ранена светлина изтича. 

Не отминавай никое "обичам те", 
защото ако то не те намери, 
вселената от скръб ще потрепери 
звездите ще помръкнат от обида. 

Изостряй слух – да го дочуваш, 
със всички свои сетива улавяй 
блуждаещия знак за всеотдайност… 
А ако ехо в теб не се събуди? 

Отново се поспри, не отминавай, 
да те погледнат остави очите, 
да те запомнят щедро, до насита 
и после в сънища да те извайват.

– Обичам те! Обичам те! Обичам те!

– Не ми го казвай! Не, не ми го казвай!
“Обичам те” – са казвали живелите
и след три века също ще го казват.
“Обичам те” – от толкоз много казване
е само дума,
една и съща дума.

– И слънцето изгрява все от изток,
и все в един и същи път върви, 

и все едно и също е, нали,

но винаги е ново,

винаги е добро,
винаги добро.

– Обичам те! Обичам те! Обичам те!

Докога ще те целувам, без да те целувам?

Докога ще те прегръщам, без да те прегръщам?

Докога ще се сбогувам, без да се сбогувам?

Докога ще се завръщам, без да се завръщам?

Докогато ме желаеш, без да ме желаеш.
Докогато ме отричаш, без да ме отричаш.
Докогато ме мечтаеш, без да ме мечтаеш.
Докогато ме обичаш, без да ме обичаш.