|
 Гергьовден се чества всяка
година на един и същи ден –
на 6 май.
Свързан е с почита-
не на един от най-големите
светци в църковния календар –
св. Георги Чудотворец.
Според народните предста-
ви св. Георги е покровител на
земеделците и на стадата, за-
това голяма част от обредните
практики и обичаите, изпълня-
вани на този ден, имат за цел
да осигурят здравето и плодо-
витостта на живата стока.
На Гергьовден рано сутрин-
та се извършва ритуалното из-
веждане на животните на пър-
ва зелена паша (на попас ̀ ),
като стадото се подкарва със
зелена пръчка
|
На този ден се
прави и първото обредно дое-
не на овцете.
Овчарите отва-
рят вратата на кошарата и ко-
ято овца излезе първа, украся-
ват главата й с предварително
подготвен венец и я издояват
(другаде се дои първата обаг-
нила се овца).
Ведрото, в кое-
то се дои овцата, е украсено
също с венци или различни
зелени растения и пресукани
бял и червен конец. По същия
начин са украсени и вратата
на кошарата, както и самата
кошара.
Повсеместно разпространен
из цялата българска етнична
територия е обичаят на Гер-
гьовден да се коли агне.
На
този ден всяка къща, незави-
симо дали притежава или не
овце, трябва да заколи агне,
защото:
… къща или задруга, дето
не се заколи агне на този ден,
считала се вън от вярата, вън
от селото. …
|
Преди да се заколи, жерт-
веното агне също се окичва с
венец или цветя, захранва се
със свежа зеленина, трици и
сол (на някои места и с обре-
ден хляб) и се запойва с вода;
някъде го прекадяват с тамян
или свещеникът му чете мо-
литва.
От солта и хляба, с ко-
ито е захранено, дават и на
другите домашни животни.
|
|
ПРАЗНИК
Гергьовден е празник, натоварен с голяма обредна символика.
Магическа и предпазна функция има почти всяко действие на този ден.
Започва лятната половина на годината, която ще приключи на Димитровден.
Започва време на труд, на усилена работа по полето, нивите, градините, кошарите.
От това, което ще се направи през този период, зависи какъв Димитровден ще дойде, тоест какъв плод ще даде трудът на хората, каква почивка и благополучие ще последват.
Пеят се песни за св. Георги, от когото се очаква да донесе берекет и благополучие през пролетта.
|
Срещу Гергьовден се пали свещ на вратите на всички сгради, пред тях се поставят стрък коприва и клонка от глог. Китка от коприва над челото предпазва жените от главоболие.
С цветя и букова шума се украсяват вратите и прозорците на дома.
Сутринта на празника, който стане най-рано, умива лицето си и със стрък коприва бърза да удари спящите още в къщата по ходилата – да са пъргави през лятото, да не ги застигат и хапят змии и други злини.
С младо клонче удря децата под завивките, докато още спят, и най-възрастната жена в дома – да са здрави.
Под възглавницата се поставя цъфнал глог – да са ранобудни хората.
Пие се студена вода на гладно, „за да се пречисти кръвта”.
Особено на хубаво е, ако се отпие от нова стомна.
|
За овчарите, козарите, говедарите се приготвят специални кравайчета. Моми и невести им ги носят на кошарите, обикалят с тях три пъти около постройките за предпазване от магии и болести.
ЗАБРАНИ
Вечерта преди Гергьовден не се дава заем, особено от мляко, сирене, масло, въобще млечни продукти, за да не избяга млякото от животните.
Пред Гергьовден не се зачева дете, за да не се роди с недъг.
На празника не се спи, защото ще отиде сънят на агънцата.
|
|
"РАНО РАНИ СВЕТИ ГЕОРГИ"
фолклорна песен
Рано рани свети Георги,
рано ми рани на Гергьовден,
изведе си ранян коня,
оседла го синьо седло,
препаса го с пъстри смоци,
обузда го с жълта юзда,
жълта юзда алтънена,
впрегна го, възседна го,
че отиде да си обиколи,
да си обиколи зелен чаир,
зелен чаир, житен синор.
На път срещна три синджира,
три синджира черно роби:
първи синджир – все орачи,
втори синджир – все овчари,
трети синджир – все лозари.
Че изтегли свети Георги,
че изтегли тънка сабя,
че пресече три синджира.
Текнали са дор три реки:
първа река – жълто жито,
втора река – бяло мляко,
трета река – руйно вино.
Отговаря свети Георги:
– Хайде жито по орачи,
хайде мляко по овчари,
хайде вино по лозари,
да се радват тъй на вази!
Туй на здраве, свети Георг
|
ПРАЗНИЧНАТА
ТРАПЕЗА
Празничната трапеза обикно-
вено е общоселска. Прави се из-
вън селището някъде на зелени-
на – обикновено при оброчище,
параклис или манастир (ако има
такъв в близост).
След като се
освети, на нея се носят опечени-
те агнета, обредните хлябове,
прясно издоеното мляко и подси-
реното от него сирене, квасено
мляко и други подобни.
На този
ден за първи път през годината
се яде пресен чесън, който за-
дължително присъства на трапе-
зата.
.
|
Н а п р а з н и ч н а т а
т р а п е з а
(както и през целия ден на праз-
ника) цари веселие и се играят
т. нар. „гергьовденски хора”.
Играят се обикновено в съпро-
вод на песни с религиозно-митичен характер и такива, свързани с
мотивите за св. Георги – обикалящ полето, побеждаващ ламята и
отключващ изворите и влагата.
Веселието е задължително по време
на целия празник
|
